… Живели хората по нашите земи в древността без да имат нито четмо, нито писмен знак.Това било много, много отдавна. Оттогава са изминали повече от седем хиляди години. Но колко им е било нужно на хората да си съобщят нещо от разстояние или да оставят знак, когато ги няма в жилището! Понякога искали да отбележат какво са научили за вятъра и за дъжда, за животните и за хората. А още никой не знаел как може да се постигне това... Книгите на другите народи били написани на гръцки, еврейски или латински и рядко някой славянин е знаел тези езици. Искали хората за знаят какво пише в тези книги. Та нали, Слънцето грее еднакво за всички, дъждът и въздуха пратени от Бог са за всички. Не може да има само три езика свещени. Събрали двамата братя Кирил и Методий своите ученици и решили азбука да създадат. Константин определил за всяка буква задължително място.
Най-първо поставил „А” и я нарекъл „АЗ”, после „Б” – наречена „БУКИ”, след нея „В” – „ВЕДИ”, и тъй нататък. Отново минали години, докато открият, че в сричката се повтарят еднакви звукове. Определили си за всеки звук и знак и това вече били буквите.   АЗ, Буки, Веди, Глагол, Добро, Ест, …изговаряли ги хората всичките в редичка...  Буквите са толкова малко на брой, няколко десетки само, а могат да запишат всичко, което човек може и иска да каже. Дори и ако само си го помисли, написвайки го, да му предаде смисъл. Научили хората буквите, започнали да пишат своята история...
Ето така, преди повече от четири хиляди години се появило 
най-голямото чудо на Земята:  

Б У К В И Т Е

Кирил Назъров

Още в древните времена Солунските двама братя са засели семена на славяните в сърцата.   Разгневени врагове тези семена горели. По села и градове не горели те, а грели.   Щом кълни в народна нива, не загнива мъдро семе и народът не унива даже в най-жестоко време!   Семената са безсмъртни букви тридесет и две. Те цъфтят и в дол и в рът, раждат думи - плодове.  
   Свети Кирил и Методий.
Стенопис от 1848 г. от Захарий Зограф в Троянския манастир 

         *  *  * 


Реч на нашите деди Николай Зидаров Синя радост от небето блика,
сътворена от перо
и меч. 
Късайте божур и перуника
славете българската реч. Реч, която гордо в нас вселява
дух, роден
в преславските гори,
с обич майчина ни приласкава,
с бащина суровост ни кори.  Реч, която с възрожденска жажда 
път в историята ни
вдълба.
И отечеството ни възражда.
И ни става слънчева съдба.  И след Ран Босилек с песен сладка
все ще пълни детските гърди 
тази реч на мама и на татка,
тази реч на нашите деди…  Днес е ден на книжнина велика,
сътворена от перо и меч.
Късайте божур и перуника
и славете българската реч.







Честит празник на всички!
"Върви народе, възродени"
Навред днес ще ечи всеучилищния химн...
...

"Напред! Науката е слънце,
което във душите грей.
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей"...

http://www.youtube.com/watch?v=OBVPvIyygZM 

Зная колко ви е весело и колко до празнуване...

НО,... празникът си заслужава, даже заради самия ден и заради децата ни!
Светъл, слънчев и с много млади хора по улиците... какво по-хубаво от това?!
Няма да мога да пиша коментари, заминаваме с Роди на малка екскурзийка :)
Къде,... ще се досетите от следващия постинг.
До скоро, приятели!
С празнично настроение... :)

Прекрасен постинг!

На този ден духът ликува,
а пък сърцата ни празнуват
и всички пеят песента:
"Върви народе възродени" !
О, Боже, пак сме възрекесени !

Светло и цветно да ти е!

Светъл и вълнуващ ден ...

Не зная кой и как е определил моят постинг от миналата година начело на тази блог вълна...
Както всички знаете, от днес сме в ефективен протест срещу хейтърите, троловете и всички негативно настроени хора, затова моят нов постинг по случай 24 май го пуснах вчера и две седмици няма да публикувам нищо ново на стената си в знак на протест.
Никой никого не задължава да го прави!
Всичко, което човек пише е въпрос на лично светоусещане и убеждение!
НО, помнете - написаното остава!!!
...
Още веднъж: Честит празник на всички!
С обич: фея