Дали защото есента

е теглила черта на хълма,

та уравнения с листа

недостиг на небе запълват?

Селце в неясната мъгла

на циганка допушва фаса.

И три тополи край река

за неговия мир това са

трите различни начала –

бързо драснатите щрихи

върху напуканата длан

на селянина в низините.

Началото – да се родиш,

да изпищиш за глътка въздух,

след първа стъпка да сглобиш

от сричката човешки пъзел.

И второто – прозрял подир,

че всяка болка има смисъл

на вселенски ориентир,

да разбереш, че си орисан

за третото – че иде смърт

и стинe с дребните ти страсти.

душата ти на кръстопът,

зажадняла за причастие.

Това прошепна есента,

преди да се стопи до залез:

– Човеко, ако си разбрал,

предай на другите нататък.