Постинг
16.06.2007 19:38 -
за момчето, което обичам:
Автор: djimibum
Категория: Забавление
Прочетен: 77827 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 16.06.2007 19:40
Прочетен: 77827 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 16.06.2007 19:40
Не знам какво стана, къде згреших?!... Може би ти ще ми кажеш?! Или и ти не знаеш как така изведнъж всичко рухна?!...
НИКОГА, помни - НИКОГА не съм се чувствала така с мoмче... НИКОГА... никога не съм се чувствала така значима, обичана...
толкова щастлива... НИКОГА... Но беше прекалено хубаво, за да е истина... беше... остава ми страхът, че вече е късно,
надеждата, че още не е късно... Ти си с мен навсякъде... в ума, в мечтите, в съня... Затварям очи. ти си тук до мен,
отварям и виждам реалността... реалност, в която ти се отдалечаваш с всеки изминал ден...
споменът за теб, спомен, който ще стои ЗАВИНАГИ тук отляво, в сърцето, сърце, в което ти
заемаш огромно място... Бях толкова, толкова отчаяна, нямах надежда, сила за нищо, но се появи нещо, нещо, което ме накара
да погледна света от хубавата му страна... и това нещо си ТИ !!! Ти ме караш да се чувствам значима, обичана... Но много
жалко, че глаголът ,,караш” е вече в минало свършено време - ,,караше”... Сега съм отново сама, непотребна, ненужна,
парцал... МРАЗЯ СЕ !!! Аз съм едно НИЩО, нищо имащо нужда от любов, от обич, имащо нужда от нещо, а нещото си ти! Ти си
парченцето от пъзела на моя живот... Ти и никой друг! Но ето, че загубих моето парченце! Загубих го и не знам как да си го
върна! ... Имам ужасно голяма нужда от теб... Не знам какво повече да ти кажа!!!
НИКОГА, помни - НИКОГА не съм се чувствала така с мoмче... НИКОГА... никога не съм се чувствала така значима, обичана...
толкова щастлива... НИКОГА... Но беше прекалено хубаво, за да е истина... беше... остава ми страхът, че вече е късно,
надеждата, че още не е късно... Ти си с мен навсякъде... в ума, в мечтите, в съня... Затварям очи. ти си тук до мен,
отварям и виждам реалността... реалност, в която ти се отдалечаваш с всеки изминал ден...
споменът за теб, спомен, който ще стои ЗАВИНАГИ тук отляво, в сърцето, сърце, в което ти
заемаш огромно място... Бях толкова, толкова отчаяна, нямах надежда, сила за нищо, но се появи нещо, нещо, което ме накара
да погледна света от хубавата му страна... и това нещо си ТИ !!! Ти ме караш да се чувствам значима, обичана... Но много
жалко, че глаголът ,,караш” е вече в минало свършено време - ,,караше”... Сега съм отново сама, непотребна, ненужна,
парцал... МРАЗЯ СЕ !!! Аз съм едно НИЩО, нищо имащо нужда от любов, от обич, имащо нужда от нещо, а нещото си ти! Ти си
парченцето от пъзела на моя живот... Ти и никой друг! Но ето, че загубих моето парченце! Загубих го и не знам как да си го
върна! ... Имам ужасно голяма нужда от теб... Не знам какво повече да ти кажа!!!
